Приказка за любовта

Защо сравнявам любовта с приказка, защото тя си е една неразказана приказка. Всеки я разбира по свой собствен начин. За едни тя е всеотдайност, за други е близост, а трети твърдят, че тя се изпитва трудно и е само една за цял живот.
Може би са прави, а може и да не са! Но аз ще ви кажа...какво за мен е любовта. Тази, която всеки от нас си признава поне 1 път, че изпитва.

Казвал съм, че обичам...,но само 1 път се замислих над думите си. Вярвали ли сте някога, че на земята има човек, който не познавате, но като го видите .. все едно се познавате от цяла вечност..е аз срещнах такъв човек..

..всичко се случи преди около година. Започнало невинно..се превърна в приказка за любовта. Един слънчев ден..след като се връщах от Бургас (там бях за Spirit of Burgas).. реших да мина през Варна. Ще попитате защо? И аз веднага ви казвам...там ме чакаше Йоана! Знаете ли какво ми направи впечатление..не друго,ами че идваше от страната на слънцето..и то ме заслепяваше. Та чакам си аз на избраното предварително място...пуснал 8 дневна брада...невчесън...с кофти синя риза на палмички...изобщо ужас..та Йоана идва и слънцето я гали. Тя все едно идваше от самото слънце. Карачетата и докосваха едва..едва земята, защото не можех да си представя, че това невероятно създание идва от планетата земя. Първото нещо, което направих..дори преди да и кажа.."-здравей, приятано ми е", бе да я прегърна, за да усетя, че тя е истинска.
Бих дал всичко всеки ден да се запознавам отново с нея, защото отминалия ден, в който бяхме заедно бе най-вълшебния и приказан в живота ми. Не ... не се е случило нищо невероятно, просто беше един необикновен ден, в който си говорихме близо 7 или 8 часа. Говорихме си за всичко...ходихме боси из града, ходихме боси по тревата..., но всичко друго не ме интересуваше...интересуваше ме само тя. С нейната вълшебна усмивка, която може да разтупти и най-тъжното сърце..нейната усмивка може да те излекува.

Ето как започна нашата приказка...,но приказката се пише от двама. Сега аз ще започна да я пиша.., а ти мила моя Йоана Жекова ще я довършиш...

...Йоана Жекова..от деня, в който те видях ти присъстваш в мислите ми непрекъснато. Всичко, което е свързано с теб ме кара да се усмихвам. Исках да ти напиша картичка...но едва ли малкото пространство щеше да ми разреши да ти напиша всичко, което искам...
...искам да ти кажа, че те обичам, че ти благодаря..за търпението, нервите, красивите мигове...благодаря ти за топлотата, за доверието и откровенността, която ни държи заедно.

Заслужаваш всеки ден да ти казвам едно благодаря и всеки ден да ти казвам, че ти си онова красиво цвете, което аз видях през онзи приказен ден...и завинаги остана в съзнанието ми...душата ми...и най-вече сърцето ми.

И последно...честит Свети Валентин Любов моя! Обичам те и искам да го знаеш!