понеделник, 28 март 2011 г.
петък, 25 март 2011 г.
Манчестър Юнайтед от Свищов
Разказвайки за странната човешка мечта да бъдеш кръстен на любимия си отбор, режисьорът Стефан Вълдобрев ни пренася в света на един строителен работник и колоритните му приятели и създава вълнуващ портрет на днешна България с нейните неспокойни, лутащи се хора, толкова разочаровани от действителността у нас, че духом живеят или на друго място, или в друго време. Историята започва от Свищов, проследява битката на героя със системата, отвежда ни до стадион Олд Трафорд при неговия идол Димитър Бербатов и завършва на брега на Дунав, поставяйки въпроса за собствената ни идентичност, за това кои сме и какви искаме да бъдем.
Сценарий - Стефан Вълдобрев
Режисьор - Стефан Вълдобрев
Оператор - Крум Родригес
Продуценти - Станимир Трифонов, Стефан Вълдобрев, Драгомир Керанов, Зорница Попова
Продукция - Across Works Vreme Film Studio
Стефан Вълдобрев -
ФИЛМОГРАФИЯ
2006 Хана (Hana) – къс./short
2007 Скрито (Hide) – къс./short
2011 Манчестър Юнайтед от Свищов (My Mate Manchester United) – док./doc.
Статия: http://www.webcafe.bg/id_481235966_Manchestar_Yunayted_ot_Svishtov
сряда, 23 март 2011 г.
Ти си момиче и аз съм момче
Tова момиче, което познавам се нуждае от подслон
Тя не вярвя, че някой може да й помогне
Тя прави толкова много вреда, толкова много щети
Но вие не искате да се замесвате
Вие й кажете, че може да ръководи
И вие не можете да промениете начинът, по който тя чувства
Но можете да сложете ръцете си около нея
Знам, че искате да си живеете живота
Но можете ли да си простите
Ако я оставите по начина,
по който сте я намерили
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита...
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита...
Ти си момче и аз съм момиче,
но знай че можеш да разчиташ на мен
И аз нямам никакъв страх
Ще поваля всеки човек тук
Който казва че това не е начинът по който трябва да бъде
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита
Тя е момиче и ти си момче
Понякога изглеждате толкова малки, толкова малки
Оглеждате бебе сами
Когато вашето дето е пораснало, то ще е онзи
Който ще те хване когато паднеш
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита
Ти си момиче и аз съм момче
Понякога...
Тя не вярвя, че някой може да й помогне
Тя прави толкова много вреда, толкова много щети
Но вие не искате да се замесвате
Вие й кажете, че може да ръководи
И вие не можете да промениете начинът, по който тя чувства
Но можете да сложете ръцете си около нея
Знам, че искате да си живеете живота
Но можете ли да си простите
Ако я оставите по начина,
по който сте я намерили
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита...
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита...
Ти си момче и аз съм момиче,
но знай че можеш да разчиташ на мен
И аз нямам никакъв страх
Ще поваля всеки човек тук
Който казва че това не е начинът по който трябва да бъде
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита
Тя е момиче и ти си момче
Понякога изглеждате толкова малки, толкова малки
Оглеждате бебе сами
Когато вашето дето е пораснало, то ще е онзи
Който ще те хване когато паднеш
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита
Стоя пред теб
Ще поема силата на удара
Защита
Ти си момиче и аз съм момче
Понякога...
събота, 12 март 2011 г.
Facebook ... отчуждава
Хора...време днес беше хубаво. Защо го прекарахте във фейсбук?!
Днес една майка остави детето си да плаче на люлките, защото проверяваше дали някой не и е писал във Facebook.
Какво става с хората...не намирам отговор...
Днес една майка остави детето си да плаче на люлките, защото проверяваше дали някой не и е писал във Facebook.
Какво става с хората...не намирам отговор...
Мисли...
"Днес е странен ден"
"Липса, желание, надежда, любов..."
Искам...
Желая...
Мога...
Трябва...
Думи...
Дела...
Всичко...
Нищо...
Обичам...
Къде си?
Защо?
Моля те...
"Липса, желание, надежда, любов..."
Искам...
Желая...
Мога...
Трябва...
Думи...
Дела...
Всичко...
Нищо...
Обичам...
Къде си?
Защо?
Моля те...
понеделник, 7 март 2011 г.
Медии ли са блоговете?
- Да | Иво Инджевжурналист и автор на блога ivo.bg
Дали един блог е медия или не зависи от неговото качество. Критериите за качеството са на първо място блогът да е цитиран от други медии и да се посещава. Към тях, разбира се, спадат и журналистическите стандарти – в противен случай блогът няма да бъде четен.
- Не | Боян Юруковинформатик, автор на блога yurukov.net
За да отговорим на въпрос "Медии ли са блоговете?", първо трябва да си изясним какво са медиите. В основата си, "медия" е средство за разпространение на информация. В контекста, в който водим дебата обаче, медия е организация, която събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост.
Люба ЙордановаАко направиш търсене в Google с ключови думи от петте най-четени статии през 2007 година, в получените резултати блоговете ще са по-напред от сайта на "Ню Йорк Таймс".
Този облог беше сключен през 2002 г. между създателя на един от първите блогове Дейв Уайнър и Мартин Низенхолц, шеф на онлайн отдела на "Ню Йорк Таймс". Още тогава Уайнър изказа тезата, че технологичното развитие ще накара все повече хора да започнат да упражняват един вид "аматьорска журналистика", само от желание да изразяват публично мнението си. Уайнър спечели облога, след като четири блог постинга попаднаха по-високо в търсачката от материалите на "Ню Йорк Таймс", и дари наградата за развитието на нови технологии.
Няма съмнение, че различните видове онлайн комуникация все повече увеличават влиянието си като източник на информация. Най-общо казано всички те - от електронните издания на офлайн медии до личните блогове и социалните мрежи, изпълняват основната функция на масмедиите - повдигат актуални въпроси от политическата, обществена и други сфери на нашия живот и обръщат вниманието на читателите си върху тях. А значимостта им се увеличава заедно с нарастващия брой потребители в интернет.
Ако се вгледаме в характеристиките на онлайн съдържанието обаче, разликите между традиционните ("стари") и т. нар. "нови медии" не са за подценяване. Първите спазват журналистическите стандарти (или най-малкото са длъжни да го правят), т.е. трябва да бъдат обективни, да посочват източниците си, да представят всички гледни точки. За разлика от тях блогърите и останалите представители на do-it-yourself журналистиката са свободни да изразят личното си мнение, било то и на цената на небалансирана информация.
Влияе ли това на читателите? В един идеален свят потребителите на традиционни и нови медии би трябвало да знаят какво могат да очакват от различните източници на информация и сами да избират как да формират мнението си. Дискусията около промяната на избирателните закони за това доколко и онлайн медиите трябва да бъдат регулирани, повдигна обаче въпроса медии ли са всъщност новите формати (и в частност блоговете), изпълняват ли те типичните журналистически функции и ако да, трябва ли да спазват определени критерии при поднасянето на информацията.
"Капитал" покани двама активни блогъри да се включат в първия етап на дебата "Медии ли са блоговете?". Боян Юруков е информатик, учи в Германия, но това не му пречи да се вълнува за всичко случващо се в България и да изразява активно позицията си. Според него блоговете не са медии в журналистическия смисъл, защото самите блогъри не са журналисти и целта им е не да информират, а да започнат дискусия по определени теми. Срещу него ще дебатира Иво Инджев - дългогодишен журналист, в последните години и автор на един от най-четените политически български блогове. Според него самият факт, че в парламента се дискурира възможността за регулиране на онлайн източниците на информация означава един вид признание, че в интернет има влиятелни медии.
Очакваме и вашите мнения по въпроса - медии ли са блоговете, какви функции всъщност изпълняват и ако наистина влияят на мнението на читателя, трябва ли да спазват определени журналистически стандарти?
Иво Инджев - Дали един блог е медия или не зависи от неговото качество. Критериите за качеството са на първо място блогът да е цитиран от други медии и да се посещава. Към тях, разбира се, спадат и журналистическите стандарти – в противен случай блогът няма да бъде четен. Кой посетител би влязъл да чете нещо, което го подвежда? Спазването на стандартите е част от двустранния процес читател-автор. Авторът трябва да заслужи доверието на своите читатели.
Ако качеството на текста е такова каквото трябва да бъде, ако авторът привлича интерес със сериозността на своите текстове, а не с някакви бомбастични измислици или други примамки, тогава не виждам проблем в това блогът да бъде обявен за медия. В много случаи той дори се оказва по-добрата медия – по простата причина, че в него има стопроцентова свобода.
На първо място блоговете са алтернатива. Алтернатива са, защото има ниша и е очевидно, че запълват една празнота в българската публичност заради липсата на свобода на говоренето. Често в българската журналистика отсъстват цели теми в редакционната част, разследванията и най-вече в публицистиката заради съобразяването с т.нар. корпоративен интерес.
Ако трябва да направя още едно обобщение, блоговете са вид публицистика. И тук попада и въпросът за субективността на блоговете и журналистическия стандарт за отразяване на всички гледни точки. В публицистиката е важно личното мнение на автора – то може да е погрешно, задължително е дори да не се споделя от всички. Една от болестите на българската журналистика е, че има много кандидати да се харесат на всички и ако може, с един текст да не настъпят ничии интереси – под предлог, че отразяват всички гледни точки. Има едно задължително "но" някъде по средата на всеки текст, само за да докажем колко сме неутрални. Всъщност истинската публицистика е авторска позиция, която се извоюва с години. Не може да се събудиш днес и да грабнеш веднага доверието на публиката. Често публицистите биват критикувани за това, че са пристрастни. Да, гледната точка е пристрастна. Но хората имат избор и сами решават какво да четат. И точно блогвете предоставят тази възможност в най-чистия й вид. Публицистиката в България се оказа едно доста неблагодарно занимание заради влиянието на корпоративните интереси. И това беше забелязано от публиката, която наказва медиите, които я лишават от възможността да се запонае с гледната точка на автора.
Самата дискусия около изборния кодекс и евентуалната регулация на онлайн медиите показва, че властта признава, че има влиятелни медии в интернет. В момента властта търси благовиден предлог да "респектира" единствения сектор от медийното пространство, който се изплъзва от официозен натиск (ако не и контрол в много случаи). В блога си иронизирах, че съм признателен най-после да бъда признат за "медия" сам по себе си. Защото блогът е плод на лично усилие. Да му се присъди статут на медия, равноправна (макар и в "страданието" под гнета на сплашващите методи на властта) е нещо като победа в борбата за място под прожекторите на общественото мнение, върху което тази форма на комуниказция има влияние.
Блоговете отдавна са спечелили голямо влияние в други страни, например в САЩ. С авторитетите там се съобразяват. У нас, доколкото авторитетите ги има, ги смятат за досадни мухи и едва сега вадят мухобийката. Но са закъснели по отношение на напъните да сплашват свободното писане в интернет.
Боян Юруков - За да отговорим на въпрос "Медии ли са блоговете?", първо трябва да си изясним какво са медиите. В основата си, "медия" е средство за разпространение на информация. В контекста, в който водим дебата обаче, медия е организация, която събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост. Нещо типично за този модел е, че информацията се разпръсва - било то аналогово (вестници, списания) или дигитално (радио, телевизия). Във всички случаи потокът на информация е еднопосочен.
Защо тази дефиниция е важна? Модерно е да наричаме блоговете и социалните мрежи "новите медии", което е нищо повече от опит да обясним нещо ново и непознато със стари термини. При блоговете комуникацията е многопосочна, защото, макар да се публикуват статии и новини, културата на общуване е много по-отворена и динамична. В Блогосферата (блогърсия аналог на "медийното пространство"), мнозинството от блоговете са на личности, които изказват собствено мнение, споделят го и го обсъждат с другите. Целта не е да се информират останалите за определена новина, а да се започне дискусия и да се споделят ресурси (снимки, видео, цитати).
Макар и повечето медии в наши дни да са си направили сайтове, където читателите/ зрителите им да могат да коментират, отношението им спрямо посетителите, собствеността на информация и дори начина на работа се различават много от съответните при блогърите. Блогърите не са журналисти и то не заради качеството на публикациите, липсата на заплащане или признание, а заради липсата на изисквания към отделния блогър. Всеки може да започне блог и това се гарантира от безбройните свободни платформи и ресурси в мрежата. Никой няма да очаква качество, бройка статии на седмица, спазване на крайни срокове или отразяване на точно определена тема. Един блогър може да спре блога си за 3 месеца и после да напише няколко много силни статии. В интернет популярността се печели и се губи бързо и съвсем неизвестни блогове могат да привлекат огромно внимание в рамките на часове. Динамичността и свободата на общуване спомагат без много формалности и законови усложнения да се разменят идеи, цитират текстове, доразвиват концепции, съгласуват граждански акции и прочие. Това са все неща, които се регулират и дори стигматизират в рамките на медийното пространство поради масовостта им, но са в основата на блогърската култура, където говорим за индивиди.
И тук стигаме до въпроса за регулацията - откъдето тръгна и темата на тази дискусия. В основата на предложението за промяна на изборния кодекс стои идеята за пресичане на "компроматите" в интернет пространството. Философският въпрос обаче надхвърля изборите и търси отговор на това дали всяко изказване на дадена личност в интернет е медийно такова, щом може да достигне до хиляди. Така основното човешко право на свобода на изказ получава анекс гласящ: "... освен, ако някой може да те чуе".
Единственото, което бих добавил е, че самите блогъри понякога искаме да ни сравняват с журналистите, за да получим признание за това, което правим. Фактът обаче, че автори в мрежата имат някакво влияние и съвкупността от такива може да достигне стотици хиляди в България с посланията си, далеч не означава, че ние сме журналисти и това, което правим е медия. То е нещо много повече и с времето ще промени начина на работа дори на традиционните медии. По същия начин както печатната книга е изместила литургиите и народните легенди като източник на информация и знания.
Източник: Тук
MOBY – ПЪРВИЯТ ПОТВЪРДЕН ХЕДЛАЙНЕР НА SPIRIT OF BURGAS 2011!
Ще гледаме лайв шоуто му на главната фестивала сцена на 13 август!
MOBY и неговата група ще свирят на главната сцена на на SPIRIT of Burgas на 13-ти август 2011! Организаторите на фестивала потвърждават надеждите на хилядите фенове, че тази година MOBY ще е един от хедлайнерите на най-мащабния летен музикален фестивал в България!
Американският денс гуру ще бъде за първи път в България като част от актуалното си турне, представящо новия му албум Destroyed. MOBY ще направи концертно шоу като един от основните хедлайнери на SPIRIT of Burgas 2011. Фестивалът тази година ще се проведе между 12 и 14 август (петък, събота и неделя) отново на Централния плаж в Бургас.
MOBY прави музика от 9-годишна възраст, тогава започва да свири на класическа китара. На 13 години става част от пънк-хардкор групата The Vatican Commandoes', а след като завършва колеж започва да работи като диджей. Първият му сингъл 'Go' (който между другото е в списъка на списание Rolling Stone за най-добрите записи на всички времена) излиза през 1991г. От тогава досега MOBY постоянно издава албуми. Той е продал над 20 000 000 копия по цял свят. Също така продуцира и ремиксира десетки други артисти, между които са David Bowie, Metallica, The Beastie Boys, Public Enemy и други.
В досегашната си кариера MOBY е направил над 3000 концерта (споделя, че песните от новия албум Destroyed са композирани късно през нощта в хотелски стаи навсякъде по света).
Музика на MOBY звучи в стотици филми, между които „Жега” „Всяка една неделя”, “007: Винаги ще има утре”, „Плажът” и други.
MOBY работи в тясно сътрудничество с много благотворителни организации, сред които Humane Society и Institute For Music and Heurologic Function. През 2007 година издава албума Mobygratis, включващ музика, която независими кино продуценти могат да използват безплатно.
През май тази година MOBY ще издаде през собствения си лейбъл Little Idiot, новият си, девети по ред студиен албум, наречен DESTROYED. Книжката към него ще съдържа фотографии, направени от самия него. Албумът в комбинация със снимките, ще предложи един интимен поглед към света на американския артист и неговия творчески процес. На официалната му интернет страница - moby.com вече са качени за безплатно сваляне три песни от предстоящия албум. Те са обединени в EP със заглавие Be The One. Към всяка една от песните MOBY е режисирал и кратко филмче.
Песни от DESTROYED ще слушаме на живо на 13 август на SPIRIT of Burgas 2011!
Интересен е факта, че басист в миналогодишното турне на MOBY бе българката Светлана Василева. Тя обиколи заедно с него три континента и се надяваме да я видим като част от групата му и на сцената на SPIRIT of Burgas 2011.
Шоуто на MOBY, което освен него включва група и великолепната вокалистка Joy Malcolm (тя участва и в записите на DESTROYED), ще се случи на главната сцена на фестивала. За четвърта поредна година, SPIRIT of Burgas ще предложи много сцени, ди джей площадки, барове, море, пясък и усмихнати танцуващи хора!
Блоговете-новите медии?
Неотдавна се появи една нова форма на общуване в Интернет-блоговете.Така наричат личните дневници в мрежата.Какво общо имат те с новите медии?
Засега почти нищо.Малко медии се интересуват от блоговете от чисто маркетингова гледна точка.Не и в България.Блоговете са с огромен потенциал, макар и пренебрегван от медийните и рекламните експерти.Все повече хора пишат и все повече хора четат блогове.Днес те често са основните източници на информация за хората, които използват Интернет.Имат изключително голяма аудитория, което означава и възможност за повече реклама.В тях се изказват мнения, информират, забавляват, стават все по-сериозна част от ежедневието ни, създават масова култура.За разлика от вестниците, които пишат това, което се очаква в блоговете се пише това, което се мисли.Субективно, но искрено.
Трябваше да минат почти десет години, за да може невинното забавление на програмистите и графоманите да се превърне в нов тип средство за масова информация.
История на блоговете
През 1994 година студентът Джъстин Хол пръв започнал да води дневник в интернет. Някои хора смятат, че създател на първия блог е известният програмист Дейв Уайнър, но повечето изследователи не са съгласни с това твърдение. Те смятат, че блогът на Уайнър - Scripting News, е първият, който придобил широка известност сред потребителите на Интернет.
През декември 1997 година се ражда термина. Джорн Бъргър, създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използвал думата weblog. Тя била образувана от думите: logging the web (може да се преведе като „водя дневник в мрежата”) и глаголът се превърнал в съществително.
Април-май 1999 година. Езиковата реформа. Питър Мерхолз, създател на блога Peterme, разделил термина weblog на две части - we blog (може да се преведе като „ние водим дневник”). На основата на думата blog бил образуван и новият глагол - to blog, означаващ „действия, свързани с водене на интернет дневник”.
Август 1999 година. Началото на революцията. Малката компютърна компания Pyra Labs, базирана в Сан Франциско, създала портала Blogger. Това бил първият безплатен, общодостъпен и безкрайно прост в използването си инструмент, който дал тласък в създаването на блогосферата.
Блоговете като средства за масова информация.
През ноември 2000 година започва политизирането на блоговете.. Независимият журналист Джош Маршал публикувал блога TalkingPointsMemo, на който се обсъждала „кризата във Флорида” и противоречивите резултати при преброяването на гласовете, дадени за кандидат-президентите на САЩ в щата Флорида.
В края на 2001 година блогерите се превърнали в първите информатори за „големите” средства за масова информация. Нюйоркските автори на интернет дневници провеждали репортажи от мястото на събитието по време на терористичния акт на 11 септември 2001 година, като публикували снимки, описвали събитията, на които били станали свидетели, предавали разкази на очевидци, слухове и т.н.
Във факултетите по журналистика на американските университети започнало изучаването на феномена блог.
2002 година. Вероятно първият крупен политически скандал е бил предизвикан от действията на блогерите. На церемонията послучай честването на столетието на най-стария американски сенатор – Стром Търмънд, лидерът на сенатското мнозинство Трент Лот заявил, че Съединените щати нямало да имат толкова проблеми, ако през 1948 година били гласували за Търмънд, за да спечели президентските избори. Скандалността се изразявала в следното: когато Търмънд претендирал за най-висшата титла през 1948 г., в същото време бил защитник на расовата сегрегация. Без оглед на това, че тази реплика била чута от кореспондентите на много средства за масова информация, които не й придали особено значение, журналистите решили да не я съобщават пред читателската публика. Телевизионният канал C-SPAN, който организирал телетранслацията на подобни мероприятия, както и блогерите, се оказали не толкова внимателни и деликатни, и публикували подробно описание на този инцидент. В резултат на всичко това Трент Лот си подал оставка като лидер на сенатското малцинство.
Първата война на блоговете. След военната намеса в Ирак много американски военнослужещи създали свои дневници, в които описвали перипетиите на военните действия.. Аналогични блогове започнали да създават и иракчаните (най-популярният от тях станал блогът на Salam Paks). Военните блогове станали най-популярни сред хората, интересуващи се от хода на бойните действия.
2003 година. Оксфордският речник\Oxford English Dictionary за първи път включил думи като weblog, webloging (процес на създаване на блогове) и weblogger (човек, който създава блогове).
Блоговете навлезли в голямата политика. Американският кандидат-президент Хауърд Дийн създал свой блог, посветен на въпроси, свързани с изборите - Dean Call To Action, който по-късно бил преименуван на Blog To America. Много американски политици започнали активно да агитират и събират пари за своите избирателни кампании с помощта на блоговете и блогерите.
2004 година. С блоговете започнали да се занимават медийните компании. Компанията Gawker Media създала блога Wonkette, който публикувал слухове, носещи се из коридорите на властта във Вашингтон.
Традиционните средства за масова информация – вестници, списания, телевизия и радио – започали да публикуват прегледи на блоговете и да предлагат на популярните блогери да станат техни коментатори.
Първият конфликт между традиционните средства за масова информация и блоговете. Телевизионната компания CBS излъчила в ефир предаване, в което били демонстрирани архивни документи и според тях президентът Джордж Буш се представял като немарлив военнослужещ, избегнал изпращането си във Виетнам благодарение на протекции. Това предаване било показано в разгара на избирателната кампания. Блогерите – симпатизанти на Буш – убедително доказали, че използваните от CBS документи са фалшифицирани. CBS официално се извинила.
Големите партии в САЩ – Демократическата и Републиканската – акредитирали на партийните си конгреси от блогерите свои представители в средствата за масова информация. Авторитетното списание Foreign Policy, в което били интервюирани редица водещи политически коментатори и журналисти от САЩ, направило извода, че повечето от тях постоянно посещават персоналните интернет дневници. По данни на проведеното от Pew Research Center for the People and the Press изследване, около 4% от американските потребители на интернет, постоянно се обръщали към блоговете, за да получат дадена информация.
Блогерите първи реагирали по време на стихийното бедствие – азиатското цунами. Блогерите помогнали на стотици засегнати от катастрофата хора да намерят своите изчезнали роднини и близки, да получат помощ и т.н.
2005 година. Бизнес списанието Fortune публикувало имената на осем блогери, чието мнение световното бизнес общество не можело да игнорира.
Списанието Advertising Age публикувало резултати от изследване, което било проведено, за да се изясни какво работно време изразходват американците, за да четат и разглеждат блоговете. Оказало се, че числото на активните читатели на блогове е около 35 милиона – това е една четвърт от всички работещи жители на САЩ. Средно всеки от тях губи за разглеждане на блогове около 3,5 часа седмично, което представлява 9% от общата продължителност на работното време. Това означавало, че в продължение на цялата 2005 година масовият интерес към блоговете се отразил върху американската икономика и заради него били пропаднали почти 5 милиарда работни часа. Ако се пресметне тази загуба въз основа на средната почасова заплата, като се приеме, че тя е $16, то загубите възлизат в размер на 80 милиарда долара.
Забелязани били първите случаи на уволнени блогери. Компанията Delta Air Lines уволнила свой сътрудник, след като той поместил снимката си във форма на страница от своя дневник. Корпорация Microsoft уволнила предприемачът, който поместил на своя блог снимка на компютъра Apple G5 (защото не използвал операционната система Windows).
2006 година. По оценка на Technorati, количеството на блоговете се удвоява на всеки пет месеца. Всеки ден в интернет се появяват 75 хиляди нови страници на онлайн дневници, което прави средно по една страница в секунда. Но в същото време не повече от половината се обновяват чрез свои записки през три месеца от момента на тяхното създаване. Около 9% от блоговете се създават автоматично, което в основни линии представлява спам.
Според изследването на Pew Internet Center 12% от американските подрастващи създават блогове. Младежите са значително „по-блогаризирани” от възрастните жители на САЩ. 19% от тинейджърите създават собствени блогове, а 28% постоянно четат подобни страници във световната мрежа. За сравнение: блогове имат само 7% от пълнолетните американци и само 27% от тях постоянно четат чуждите онлайн дневници.
Свои блогове създали много конгресмени и сенатори. Вероятно един от най-популярните интернет дневници станал блогът на лидера на сенатското демократично малцинство Хари Рейд\Harry Reid.
Компанията Hostway провела допитване и изяснила, че една трета от американците са посещавали блоговете преди известно време, а пък още толкова никога не са чували за тях. 52% от попитаните смятат, че блогерите трябва да имат същите права, от каквито се ползват и журналистите, работещи в традиционните средства за масова информация. Нивото на доверие обаче към блоговете е забележимо по-ниско, отколкото към обикновените СМИ (средства за масова информация).
Крупните компании като Sun Microsystems и Microsoft се отнасяли с одобрение към своите сътрудници, които създават блогове.
Китай започнал активно да преследва авторите на блогове, които публикуват материали, противоречащи на генералната линия на Комунистическата партия на Китай. Компаниите, предоставящи услуги по създаването на онлайн дневници, били заставяни да трият „вредните” блогове.
Революция на дневниците. През 1999 година в света на интернет съществували не повече от 50 персонални интернет дневници (блогове). През 2004 година броят им нараства от 2,4 на 4,1 милиона. През 2005 година числото на блоговете задминало цифрата 15 милиона, а в началото на 2006 година компанията Technorati съобщила, че в световната мрежа действат 27,2 милиона блога. Блогализацията вече започнала да оказва сериозно влияние върху интернет, средствата за масова информация, политиката, икономиката и т.н.
Още през 1999 година известният интернет търговец и журналист Джон Гилфойл извършил пророчество. Той доказал, че информационните сайтове са длъжни ежедневно да обновяват информацията, за да се конкурират с телевизията, радиото и вестниците. Той също така твърдял, че в интернет новините трябва да са кратки и да носят отпечатъка на личността на техния автор, като по този начин ще се отличат от „зализаните” и „коректни” новини, излъчени от традиционните средства за масова информация. Ако новинарските сайтове с успех изпълнили първия съвет на Гилфойл, но в останалите случаи не изменили на традициите, то блогерите отлично запълнили тези пропуски. След две години блоговете придобили достатъчно голямо влияние в Щатите: първоначално само сред аудиторията на разработчиците, а малко по-късно и сред останалото общество.
Блогът има няколко съществени различия в сравнение с обикновения сайт.
Първо, за блоговете са характерни кратките, даже много кратките публикации, които имат специфичен личностен облик. Те се пишат бързо и понякога се използват образи и символи, понятни единствено на автора. Авторът на дневника откликва на събитията, случващи се не само в света, страната, града, но и в неговия личен живот. Затова тези текстове са актуални за много кратко време. Традиционните сайтове предпочитат да поместват обемни материали, написани в стила на журналистическата статия, заради което и много блогери с удоволствие копират чуждите статии.
Второ, блоговете са интерактивни. Текстовете (и коментарите на читателите) се появяват бързо, авторите встъпват в дискусия с посетителите, а това в много редки случаи си позволяват професионалните журналисти и администраторите на сайтове.
Трето, има разлика във формата на предоставената информация. Блоговете, като правило, поместват най-свежите съобщения отгоре, докато традиционните сайтове използват по-сложни способи за разместване на информацията, например във вид на менюта и заглавия.
Впрочем съществуват и много други определения. По примера на специалисти в областта на информационните технологии (и блогери) Робърт Скабъл и Шел Израел в книгата „Пряко общуване”\Naked Conversations: How Blogs are Changing the Way Businesses Talk with Customers формулирали „шест стълба” (опори) на блоговете - по-точно шест характеристики на блоговете, които ги различават от другите канали на комуникация:
1. Лекота на публикациите. Всеки е способен да публикува блог. Това отнема малко време и е безплатно (или евтино). Могат да се правят промени в блога от всяка точка на земното кълбо.
2. Лесно откриване. Търсачните машини позволяват лесно да се намери търсения блог. Колкото повече и по-дълго се поддържа блог, толкова повече читатели разискват по него.
3. Опора на обществото. Блогосферата в същността си представлява събеседване, в което участват милиони хора. Интересните теми и автори са свързани помежду си с помощта на линкове. Чрез блоговете хората с еднакви интереси създават близки отношения, независимо на коя географска точка се намират.
4. Заразителност. Информацията, попадаща в блогосферата, се разпространява по-бързо от традиционните средства за масова инфрмация.
5. Има възможност за пряка връзка. Блоговете позволяват обновяване на материалите, обсъждане и пр.
6. Взаимосвързаност. Всеки блог може да бъде свързан с други, а всеки блогер – с всички участници в блогосферата. Скабъл и Израел подчертават, че всеки „стълб” може да бъде преоткрит и в другите средства за масова информация, но всички заедно присъстват единствено при блоговете.
Възможно ли е блоговете да се превърнат в “петата власт”?
Ако продължат да се разрастват със същите темпове това няма да звучи като недобре измислен сценарии на научнофантастичен филм или поредната коспирация.Блоговете отдавна формират мнение и хората ги четат по-често от традиционните медии.В тах се обсъждат всякакви теми и то без да съществува обичайната цензура.Няма нищо нереално в това на един по-късен етап те да се превърнат в по-влиятелни информатори от вече съществуващите средства за информация..Ако това се случи и медиите и рекламодателите ще се обърнат към тях.Вероятно най-активните и посещавани блогове ще преминат под шапката на големи медиини групи.Възможно е и самите рекламодатели да се обърнат към тях.В някои блогове вече има рекламни банери.
Въпросът, който трябва да си зададем е няма ли в този случай да се опорочи идеята на личните дневници в Интернет.Те са създадени, за да изразяват лично мнение, да разкриват света през очите на един човек и неговият начин да възприема нещета.Ако блоговете се управляват от друга медия те стават зависими от нея, подлежат на цензура или са застрашени от това, някой друг да определя за какво да пишат.
Възможно е самите блогъри, т.е хората, които създават тези дневници да успеят да развият дотолкова блоговете си, че сами да ги превърнат в информационно средство, да ги направят желано място за комуникация, посещения и реклама.Накой ден може да съществува и професия блогър.
Друг възможен сценарии е блоговете да започнат да работят съвместно с останалите медии и от това сливане да се роди силна гражданска журналистика.Такива тенденции се наблюдават и днес.Трите най-силни телевизии в България вече рекламират възможността зрителите да създават новини, в Интернет все по-често има сайтове, които използват изцяло материали на потребители, които не са журналисти, блоговете на вестник “Капитал” са много по-интересни и пълни с различна информация отколкото самият вестник.
Това са само три публикации в blog.bg-един от най-известните блогове в България.Публикациите са копирани от сектор “Политика”
17.01 11:18 - Путин: „welcome” или “go home”?
от: sulla
От една гледна точка Путин не е добре дошъл в България. Това е гледната точка на хора като мен, на които ще им бъде трудно да гледат трепетно-раболепната физиономия на пернишкия ни президент, която той ще изобрази пред „руския си к...
Прочетен: 782 Коментари: 34
14.01 14:19 - Ей, хора /две/
от: ivoberov
Eй хора,
Оплаквате сте, че сте бедни. Че пенсиите и заплатите са ви малки.
Прочетен: 1480 Коментари: 76
10.01 09:57 - „рийдърс дайджест” търгува некоректно
от: liliahristova
По празниците ми се наложи да успокоявам една възрастна жена от нашата къща, която беше губила душевното си равновесие заради томболата на „Рийдърс Дайджест”. Бях вече позабравила тази случка, когато днес сутринта около пощен...
Прочетен: 1094 Коментари: 23
Блогът на ExtremeCentrePoint , който е най-четеният дневник в blog.bg до този момент е посетен 166 335 пъти. Постинги: 356 Коментари: 1667.Темите, по които пише са свързани с България, Европа, САЩ, Близкият изток, Екология, Икономика, Терор и др.Създаден е на 18.11.2006 година.
Това е само кратка статистика за един от хората, които пишат.В Интернет те са многократно повече.
Някои блогове станали привлекателно място за инвестиции. Боб Питмън, екс шеф на телевизионната компания MTV и интернет сървиса AOL, през 2003 година платил 3,5 милиона долара за блог портала Daily Candy. През 2005 година той пуснал серия регионални издания на Daily Candy. През 2006 година вестникът Wall Street Journal съобщил, че пазарната цена на Daily Candy достигнала 100 милиона долара. През 2005 година крупната медийна компания получила за 25 милиона долара групата блогове Weblogs. През 2006 година Time Warner планира да пусне блогът Office Pirates, посветен на офис културата, чийто генерален спонсор да стане автомобилната марка Dodge.
Джеръми Райт, автор на книгата „Маркетинг на блога”, направил анализ по какъв начин бизнесът може да се възползва от блоговете за свои интереси. Изследването на Райт показало, че блоговете са безкрайно полезни за популяризацията на компании, поддържащи обратна връзка с потребителите, за разработване на маркетингови стратегии и др. По примера на компанията General Motors, която използвала блоговете, за да определи силните и слабите страни при новите модели автомобили, Boeing анализирала блоговете на специалисти по туризъм, авиация и пр. при разработка на нови модели самолети. Телевизионният канал Disney Channel използвал блоговете, за да подобри ситуацията с информационните потоци, циркулиращи вътре в компанията. Сътрудници на компанията Microsoft анализирали отзивите на блогерите, за да внесат изменения в програмните продукти.
През последните години в Щатите били публикувани много книги за феномена блогализация. Любопитно е, че много от тях имат сходни заглавия, включващи думите „блог” и „промяна”. Авторите на сборника с есета „Как блоговете променят нашата култура” стигнали до извода, че някои блогове се превърнали в уникално място, където се проявяват емоционалните натури. Блоговете станали тренировъчна площадка за милиони писатели и журналисти. Те позволявали на заинтересованите хора мигновено и понякога нелицеприятно да изразяват своето мнение за събития, случващи се в различни сфери на човешка дейност. Блоговете направили това, което не могли да постигнат телевизията и радиото - те заставили милиони хора да направят своя частен живот и личните размисли достояние на целия свят. Фактически блоговете постепенно се превърнали в най-популярната част от интернет.
Дейвид Клайн, автор на книгата „Блог! Как новата медия революция променя политиката, бизнеса и културата” отбелязва, че „интернет дневниците са станали новата парадигма на съвременното човешко общуване”. Според тях блогосферата се развива по същите закони, по които се е развивал интернетът, ранната телевизия, радиовръзката, телеграфът и пр. представители на масовата комуникация. Първоначално тя се оформя като отделна област, след това феноменът привлича към себе си всеобщото внимание и се опростява дотолкова, че да стане възможно неговото използване и от непрофесионалисти. В края на краищата тази информираност постепенно започва да оказва влияние върху всички сфери на човешката дейност. Процесът на блогализация се намира на прага на своя трети етап от развитието си.
Хю Хюит\Hugh Hewitt, когото в Щатите наричат „първия историк на блогализацията” публикувал книгата „Блог: разбиране на информационната реформация, която променя вашия свят, в която направил редица любопитни прогнози. Той, в частност, предрекъл, че блоговете ще унищожат традиционната литература. Някои писатели започнали да подражават на стила на блогерите, които имали по-голяма аудитория и известност от професионалните литератори. Според Хюит блоговете генерално ще променят същината на журналистиката. Традиционната журналистика се опира на фактите. Интересният факт е способен да създаде новина. Блогът поставя акцент не върху факта, а върху мнението за този факт. Фактически това означава, че отзвукът е по-важен, отколкото гласът на човека. Освен това блоговете въплъщават идеята за децентрализацията на масовата информация.
В началото на 20 век в света се създават медийни империи, които формират световното обществено мнение, но с появяването на блоговете (разнообразни и
Засега почти нищо.Малко медии се интересуват от блоговете от чисто маркетингова гледна точка.Не и в България.Блоговете са с огромен потенциал, макар и пренебрегван от медийните и рекламните експерти.Все повече хора пишат и все повече хора четат блогове.Днес те често са основните източници на информация за хората, които използват Интернет.Имат изключително голяма аудитория, което означава и възможност за повече реклама.В тях се изказват мнения, информират, забавляват, стават все по-сериозна част от ежедневието ни, създават масова култура.За разлика от вестниците, които пишат това, което се очаква в блоговете се пише това, което се мисли.Субективно, но искрено.
Трябваше да минат почти десет години, за да може невинното забавление на програмистите и графоманите да се превърне в нов тип средство за масова информация.
История на блоговете
През 1994 година студентът Джъстин Хол пръв започнал да води дневник в интернет. Някои хора смятат, че създател на първия блог е известният програмист Дейв Уайнър, но повечето изследователи не са съгласни с това твърдение. Те смятат, че блогът на Уайнър - Scripting News, е първият, който придобил широка известност сред потребителите на Интернет.
През декември 1997 година се ражда термина. Джорн Бъргър, създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използвал думата weblog. Тя била образувана от думите: logging the web (може да се преведе като „водя дневник в мрежата”) и глаголът се превърнал в съществително.
Април-май 1999 година. Езиковата реформа. Питър Мерхолз, създател на блога Peterme, разделил термина weblog на две части - we blog (може да се преведе като „ние водим дневник”). На основата на думата blog бил образуван и новият глагол - to blog, означаващ „действия, свързани с водене на интернет дневник”.
Август 1999 година. Началото на революцията. Малката компютърна компания Pyra Labs, базирана в Сан Франциско, създала портала Blogger. Това бил първият безплатен, общодостъпен и безкрайно прост в използването си инструмент, който дал тласък в създаването на блогосферата.
Блоговете като средства за масова информация.
През ноември 2000 година започва политизирането на блоговете.. Независимият журналист Джош Маршал публикувал блога TalkingPointsMemo, на който се обсъждала „кризата във Флорида” и противоречивите резултати при преброяването на гласовете, дадени за кандидат-президентите на САЩ в щата Флорида.
В края на 2001 година блогерите се превърнали в първите информатори за „големите” средства за масова информация. Нюйоркските автори на интернет дневници провеждали репортажи от мястото на събитието по време на терористичния акт на 11 септември 2001 година, като публикували снимки, описвали събитията, на които били станали свидетели, предавали разкази на очевидци, слухове и т.н.
Във факултетите по журналистика на американските университети започнало изучаването на феномена блог.
2002 година. Вероятно първият крупен политически скандал е бил предизвикан от действията на блогерите. На церемонията послучай честването на столетието на най-стария американски сенатор – Стром Търмънд, лидерът на сенатското мнозинство Трент Лот заявил, че Съединените щати нямало да имат толкова проблеми, ако през 1948 година били гласували за Търмънд, за да спечели президентските избори. Скандалността се изразявала в следното: когато Търмънд претендирал за най-висшата титла през 1948 г., в същото време бил защитник на расовата сегрегация. Без оглед на това, че тази реплика била чута от кореспондентите на много средства за масова информация, които не й придали особено значение, журналистите решили да не я съобщават пред читателската публика. Телевизионният канал C-SPAN, който организирал телетранслацията на подобни мероприятия, както и блогерите, се оказали не толкова внимателни и деликатни, и публикували подробно описание на този инцидент. В резултат на всичко това Трент Лот си подал оставка като лидер на сенатското малцинство.
Първата война на блоговете. След военната намеса в Ирак много американски военнослужещи създали свои дневници, в които описвали перипетиите на военните действия.. Аналогични блогове започнали да създават и иракчаните (най-популярният от тях станал блогът на Salam Paks). Военните блогове станали най-популярни сред хората, интересуващи се от хода на бойните действия.
2003 година. Оксфордският речник\Oxford English Dictionary за първи път включил думи като weblog, webloging (процес на създаване на блогове) и weblogger (човек, който създава блогове).
Блоговете навлезли в голямата политика. Американският кандидат-президент Хауърд Дийн създал свой блог, посветен на въпроси, свързани с изборите - Dean Call To Action, който по-късно бил преименуван на Blog To America. Много американски политици започнали активно да агитират и събират пари за своите избирателни кампании с помощта на блоговете и блогерите.
2004 година. С блоговете започнали да се занимават медийните компании. Компанията Gawker Media създала блога Wonkette, който публикувал слухове, носещи се из коридорите на властта във Вашингтон.
Традиционните средства за масова информация – вестници, списания, телевизия и радио – започали да публикуват прегледи на блоговете и да предлагат на популярните блогери да станат техни коментатори.
Първият конфликт между традиционните средства за масова информация и блоговете. Телевизионната компания CBS излъчила в ефир предаване, в което били демонстрирани архивни документи и според тях президентът Джордж Буш се представял като немарлив военнослужещ, избегнал изпращането си във Виетнам благодарение на протекции. Това предаване било показано в разгара на избирателната кампания. Блогерите – симпатизанти на Буш – убедително доказали, че използваните от CBS документи са фалшифицирани. CBS официално се извинила.
Големите партии в САЩ – Демократическата и Републиканската – акредитирали на партийните си конгреси от блогерите свои представители в средствата за масова информация. Авторитетното списание Foreign Policy, в което били интервюирани редица водещи политически коментатори и журналисти от САЩ, направило извода, че повечето от тях постоянно посещават персоналните интернет дневници. По данни на проведеното от Pew Research Center for the People and the Press изследване, около 4% от американските потребители на интернет, постоянно се обръщали към блоговете, за да получат дадена информация.
Блогерите първи реагирали по време на стихийното бедствие – азиатското цунами. Блогерите помогнали на стотици засегнати от катастрофата хора да намерят своите изчезнали роднини и близки, да получат помощ и т.н.
2005 година. Бизнес списанието Fortune публикувало имената на осем блогери, чието мнение световното бизнес общество не можело да игнорира.
Списанието Advertising Age публикувало резултати от изследване, което било проведено, за да се изясни какво работно време изразходват американците, за да четат и разглеждат блоговете. Оказало се, че числото на активните читатели на блогове е около 35 милиона – това е една четвърт от всички работещи жители на САЩ. Средно всеки от тях губи за разглеждане на блогове около 3,5 часа седмично, което представлява 9% от общата продължителност на работното време. Това означавало, че в продължение на цялата 2005 година масовият интерес към блоговете се отразил върху американската икономика и заради него били пропаднали почти 5 милиарда работни часа. Ако се пресметне тази загуба въз основа на средната почасова заплата, като се приеме, че тя е $16, то загубите възлизат в размер на 80 милиарда долара.
Забелязани били първите случаи на уволнени блогери. Компанията Delta Air Lines уволнила свой сътрудник, след като той поместил снимката си във форма на страница от своя дневник. Корпорация Microsoft уволнила предприемачът, който поместил на своя блог снимка на компютъра Apple G5 (защото не използвал операционната система Windows).
2006 година. По оценка на Technorati, количеството на блоговете се удвоява на всеки пет месеца. Всеки ден в интернет се появяват 75 хиляди нови страници на онлайн дневници, което прави средно по една страница в секунда. Но в същото време не повече от половината се обновяват чрез свои записки през три месеца от момента на тяхното създаване. Около 9% от блоговете се създават автоматично, което в основни линии представлява спам.
Според изследването на Pew Internet Center 12% от американските подрастващи създават блогове. Младежите са значително „по-блогаризирани” от възрастните жители на САЩ. 19% от тинейджърите създават собствени блогове, а 28% постоянно четат подобни страници във световната мрежа. За сравнение: блогове имат само 7% от пълнолетните американци и само 27% от тях постоянно четат чуждите онлайн дневници.
Свои блогове създали много конгресмени и сенатори. Вероятно един от най-популярните интернет дневници станал блогът на лидера на сенатското демократично малцинство Хари Рейд\Harry Reid.
Компанията Hostway провела допитване и изяснила, че една трета от американците са посещавали блоговете преди известно време, а пък още толкова никога не са чували за тях. 52% от попитаните смятат, че блогерите трябва да имат същите права, от каквито се ползват и журналистите, работещи в традиционните средства за масова информация. Нивото на доверие обаче към блоговете е забележимо по-ниско, отколкото към обикновените СМИ (средства за масова информация).
Крупните компании като Sun Microsystems и Microsoft се отнасяли с одобрение към своите сътрудници, които създават блогове.
Китай започнал активно да преследва авторите на блогове, които публикуват материали, противоречащи на генералната линия на Комунистическата партия на Китай. Компаниите, предоставящи услуги по създаването на онлайн дневници, били заставяни да трият „вредните” блогове.
Революция на дневниците. През 1999 година в света на интернет съществували не повече от 50 персонални интернет дневници (блогове). През 2004 година броят им нараства от 2,4 на 4,1 милиона. През 2005 година числото на блоговете задминало цифрата 15 милиона, а в началото на 2006 година компанията Technorati съобщила, че в световната мрежа действат 27,2 милиона блога. Блогализацията вече започнала да оказва сериозно влияние върху интернет, средствата за масова информация, политиката, икономиката и т.н.
Още през 1999 година известният интернет търговец и журналист Джон Гилфойл извършил пророчество. Той доказал, че информационните сайтове са длъжни ежедневно да обновяват информацията, за да се конкурират с телевизията, радиото и вестниците. Той също така твърдял, че в интернет новините трябва да са кратки и да носят отпечатъка на личността на техния автор, като по този начин ще се отличат от „зализаните” и „коректни” новини, излъчени от традиционните средства за масова информация. Ако новинарските сайтове с успех изпълнили първия съвет на Гилфойл, но в останалите случаи не изменили на традициите, то блогерите отлично запълнили тези пропуски. След две години блоговете придобили достатъчно голямо влияние в Щатите: първоначално само сред аудиторията на разработчиците, а малко по-късно и сред останалото общество.
Блогът има няколко съществени различия в сравнение с обикновения сайт.
Първо, за блоговете са характерни кратките, даже много кратките публикации, които имат специфичен личностен облик. Те се пишат бързо и понякога се използват образи и символи, понятни единствено на автора. Авторът на дневника откликва на събитията, случващи се не само в света, страната, града, но и в неговия личен живот. Затова тези текстове са актуални за много кратко време. Традиционните сайтове предпочитат да поместват обемни материали, написани в стила на журналистическата статия, заради което и много блогери с удоволствие копират чуждите статии.
Второ, блоговете са интерактивни. Текстовете (и коментарите на читателите) се появяват бързо, авторите встъпват в дискусия с посетителите, а това в много редки случаи си позволяват професионалните журналисти и администраторите на сайтове.
Трето, има разлика във формата на предоставената информация. Блоговете, като правило, поместват най-свежите съобщения отгоре, докато традиционните сайтове използват по-сложни способи за разместване на информацията, например във вид на менюта и заглавия.
Впрочем съществуват и много други определения. По примера на специалисти в областта на информационните технологии (и блогери) Робърт Скабъл и Шел Израел в книгата „Пряко общуване”\Naked Conversations: How Blogs are Changing the Way Businesses Talk with Customers формулирали „шест стълба” (опори) на блоговете - по-точно шест характеристики на блоговете, които ги различават от другите канали на комуникация:
1. Лекота на публикациите. Всеки е способен да публикува блог. Това отнема малко време и е безплатно (или евтино). Могат да се правят промени в блога от всяка точка на земното кълбо.
2. Лесно откриване. Търсачните машини позволяват лесно да се намери търсения блог. Колкото повече и по-дълго се поддържа блог, толкова повече читатели разискват по него.
3. Опора на обществото. Блогосферата в същността си представлява събеседване, в което участват милиони хора. Интересните теми и автори са свързани помежду си с помощта на линкове. Чрез блоговете хората с еднакви интереси създават близки отношения, независимо на коя географска точка се намират.
4. Заразителност. Информацията, попадаща в блогосферата, се разпространява по-бързо от традиционните средства за масова инфрмация.
5. Има възможност за пряка връзка. Блоговете позволяват обновяване на материалите, обсъждане и пр.
6. Взаимосвързаност. Всеки блог може да бъде свързан с други, а всеки блогер – с всички участници в блогосферата. Скабъл и Израел подчертават, че всеки „стълб” може да бъде преоткрит и в другите средства за масова информация, но всички заедно присъстват единствено при блоговете.
Възможно ли е блоговете да се превърнат в “петата власт”?
Ако продължат да се разрастват със същите темпове това няма да звучи като недобре измислен сценарии на научнофантастичен филм или поредната коспирация.Блоговете отдавна формират мнение и хората ги четат по-често от традиционните медии.В тах се обсъждат всякакви теми и то без да съществува обичайната цензура.Няма нищо нереално в това на един по-късен етап те да се превърнат в по-влиятелни информатори от вече съществуващите средства за информация..Ако това се случи и медиите и рекламодателите ще се обърнат към тях.Вероятно най-активните и посещавани блогове ще преминат под шапката на големи медиини групи.Възможно е и самите рекламодатели да се обърнат към тях.В някои блогове вече има рекламни банери.
Въпросът, който трябва да си зададем е няма ли в този случай да се опорочи идеята на личните дневници в Интернет.Те са създадени, за да изразяват лично мнение, да разкриват света през очите на един човек и неговият начин да възприема нещета.Ако блоговете се управляват от друга медия те стават зависими от нея, подлежат на цензура или са застрашени от това, някой друг да определя за какво да пишат.
Възможно е самите блогъри, т.е хората, които създават тези дневници да успеят да развият дотолкова блоговете си, че сами да ги превърнат в информационно средство, да ги направят желано място за комуникация, посещения и реклама.Накой ден може да съществува и професия блогър.
Друг възможен сценарии е блоговете да започнат да работят съвместно с останалите медии и от това сливане да се роди силна гражданска журналистика.Такива тенденции се наблюдават и днес.Трите най-силни телевизии в България вече рекламират възможността зрителите да създават новини, в Интернет все по-често има сайтове, които използват изцяло материали на потребители, които не са журналисти, блоговете на вестник “Капитал” са много по-интересни и пълни с различна информация отколкото самият вестник.
Това са само три публикации в blog.bg-един от най-известните блогове в България.Публикациите са копирани от сектор “Политика”
17.01 11:18 - Путин: „welcome” или “go home”?
от: sulla
От една гледна точка Путин не е добре дошъл в България. Това е гледната точка на хора като мен, на които ще им бъде трудно да гледат трепетно-раболепната физиономия на пернишкия ни президент, която той ще изобрази пред „руския си к...
Прочетен: 782 Коментари: 34
14.01 14:19 - Ей, хора /две/
от: ivoberov
Eй хора,
Оплаквате сте, че сте бедни. Че пенсиите и заплатите са ви малки.
Прочетен: 1480 Коментари: 76
10.01 09:57 - „рийдърс дайджест” търгува некоректно
от: liliahristova
По празниците ми се наложи да успокоявам една възрастна жена от нашата къща, която беше губила душевното си равновесие заради томболата на „Рийдърс Дайджест”. Бях вече позабравила тази случка, когато днес сутринта около пощен...
Прочетен: 1094 Коментари: 23
Блогът на ExtremeCentrePoint , който е най-четеният дневник в blog.bg до този момент е посетен 166 335 пъти. Постинги: 356 Коментари: 1667.Темите, по които пише са свързани с България, Европа, САЩ, Близкият изток, Екология, Икономика, Терор и др.Създаден е на 18.11.2006 година.
Това е само кратка статистика за един от хората, които пишат.В Интернет те са многократно повече.
Някои блогове станали привлекателно място за инвестиции. Боб Питмън, екс шеф на телевизионната компания MTV и интернет сървиса AOL, през 2003 година платил 3,5 милиона долара за блог портала Daily Candy. През 2005 година той пуснал серия регионални издания на Daily Candy. През 2006 година вестникът Wall Street Journal съобщил, че пазарната цена на Daily Candy достигнала 100 милиона долара. През 2005 година крупната медийна компания получила за 25 милиона долара групата блогове Weblogs. През 2006 година Time Warner планира да пусне блогът Office Pirates, посветен на офис културата, чийто генерален спонсор да стане автомобилната марка Dodge.
Джеръми Райт, автор на книгата „Маркетинг на блога”, направил анализ по какъв начин бизнесът може да се възползва от блоговете за свои интереси. Изследването на Райт показало, че блоговете са безкрайно полезни за популяризацията на компании, поддържащи обратна връзка с потребителите, за разработване на маркетингови стратегии и др. По примера на компанията General Motors, която използвала блоговете, за да определи силните и слабите страни при новите модели автомобили, Boeing анализирала блоговете на специалисти по туризъм, авиация и пр. при разработка на нови модели самолети. Телевизионният канал Disney Channel използвал блоговете, за да подобри ситуацията с информационните потоци, циркулиращи вътре в компанията. Сътрудници на компанията Microsoft анализирали отзивите на блогерите, за да внесат изменения в програмните продукти.
През последните години в Щатите били публикувани много книги за феномена блогализация. Любопитно е, че много от тях имат сходни заглавия, включващи думите „блог” и „промяна”. Авторите на сборника с есета „Как блоговете променят нашата култура” стигнали до извода, че някои блогове се превърнали в уникално място, където се проявяват емоционалните натури. Блоговете станали тренировъчна площадка за милиони писатели и журналисти. Те позволявали на заинтересованите хора мигновено и понякога нелицеприятно да изразяват своето мнение за събития, случващи се в различни сфери на човешка дейност. Блоговете направили това, което не могли да постигнат телевизията и радиото - те заставили милиони хора да направят своя частен живот и личните размисли достояние на целия свят. Фактически блоговете постепенно се превърнали в най-популярната част от интернет.
Дейвид Клайн, автор на книгата „Блог! Как новата медия революция променя политиката, бизнеса и културата” отбелязва, че „интернет дневниците са станали новата парадигма на съвременното човешко общуване”. Според тях блогосферата се развива по същите закони, по които се е развивал интернетът, ранната телевизия, радиовръзката, телеграфът и пр. представители на масовата комуникация. Първоначално тя се оформя като отделна област, след това феноменът привлича към себе си всеобщото внимание и се опростява дотолкова, че да стане възможно неговото използване и от непрофесионалисти. В края на краищата тази информираност постепенно започва да оказва влияние върху всички сфери на човешката дейност. Процесът на блогализация се намира на прага на своя трети етап от развитието си.
Хю Хюит\Hugh Hewitt, когото в Щатите наричат „първия историк на блогализацията” публикувал книгата „Блог: разбиране на информационната реформация, която променя вашия свят, в която направил редица любопитни прогнози. Той, в частност, предрекъл, че блоговете ще унищожат традиционната литература. Някои писатели започнали да подражават на стила на блогерите, които имали по-голяма аудитория и известност от професионалните литератори. Според Хюит блоговете генерално ще променят същината на журналистиката. Традиционната журналистика се опира на фактите. Интересният факт е способен да създаде новина. Блогът поставя акцент не върху факта, а върху мнението за този факт. Фактически това означава, че отзвукът е по-важен, отколкото гласът на човека. Освен това блоговете въплъщават идеята за децентрализацията на масовата информация.
В началото на 20 век в света се създават медийни империи, които формират световното обществено мнение, но с появяването на блоговете (разнообразни и
Абонамент за:
Публикации (Atom)