Media Sapiens

- Да | Иво Инджев
журналист и автор на блога ivo.bg

Дали един блог е медия или не зависи от неговото качество. Критериите за качеството са на първо място блогът да е цитиран от други медии и да се посещава. Към тях, разбира се, спадат и журналистическите стандарти – в противен случай блогът няма да бъде четен.

- Не | Боян Юруков
информатик, автор на блога yurukov.net

За да отговорим на въпрос "Медии ли са блоговете?", първо трябва да си изясним какво са медиите. В основата си, "медия" е средство за разпространение на информация. В контекста, в който водим дебата обаче, медия е организация, която събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост.

Люба Йорданова

Ако направиш търсене в Google с ключови думи от петте най-четени статии през 2007 година, в получените резултати блоговете ще са по-напред от сайта на "Ню Йорк Таймс".

Този облог беше сключен през 2002 г. между създателя на един от първите блогове Дейв Уайнър и Мартин Низенхолц, шеф на онлайн отдела на "Ню Йорк Таймс". Още тогава Уайнър изказа тезата, че технологичното развитие ще накара все повече хора да започнат да упражняват един вид "аматьорска журналистика", само от желание да изразяват публично мнението си. Уайнър спечели облога, след като четири блог постинга попаднаха по-високо в търсачката от материалите на "Ню Йорк Таймс", и дари наградата за развитието на нови технологии.

Няма съмнение, че различните видове онлайн комуникация все повече увеличават влиянието си като източник на информация. Най-общо казано всички те - от електронните издания на офлайн медии до личните блогове и социалните мрежи, изпълняват основната функция на масмедиите - повдигат актуални въпроси от политическата, обществена и други сфери на нашия живот и обръщат вниманието на читателите си върху тях. А значимостта им се увеличава заедно с нарастващия брой потребители в интернет.

Ако се вгледаме в характеристиките на онлайн съдържанието обаче, разликите между традиционните ("стари") и т. нар. "нови медии" не са за подценяване. Първите спазват журналистическите стандарти (или най-малкото са длъжни да го правят), т.е. трябва да бъдат обективни, да посочват източниците си, да представят всички гледни точки. За разлика от тях блогърите и останалите представители на do-it-yourself журналистиката са свободни да изразят личното си мнение, било то и на цената на небалансирана информация.

Влияе ли това на читателите? В един идеален свят потребителите на традиционни и нови медии би трябвало да знаят какво могат да очакват от различните източници на информация и сами да избират как да формират мнението си. Дискусията около промяната на избирателните закони за това доколко и онлайн медиите трябва да бъдат регулирани, повдигна обаче въпроса медии ли са всъщност новите формати (и в частност блоговете), изпълняват ли те типичните журналистически функции и ако да, трябва ли да спазват определени критерии при поднасянето на информацията.

"Капитал" покани двама активни блогъри да се включат в първия етап на дебата "Медии ли са блоговете?". Боян Юруков е информатик, учи в Германия, но това не му пречи да се вълнува за всичко случващо се в България и да изразява активно позицията си. Според него блоговете не са медии в журналистическия смисъл, защото самите блогъри не са журналисти и целта им е не да информират, а да започнат дискусия по определени теми. Срещу него ще дебатира Иво Инджев - дългогодишен журналист, в последните години и автор на един от най-четените политически български блогове. Според него самият факт, че в парламента се дискурира възможността за регулиране на онлайн източниците на информация означава един вид признание, че в интернет има влиятелни медии.

Очакваме и вашите мнения по въпроса - медии ли са блоговете, какви функции всъщност изпълняват и ако наистина влияят на мнението на читателя, трябва ли да спазват определени журналистически стандарти?

Иво Инджев - Дали един блог е медия или не зависи от неговото качество. Критериите за качеството са на първо място блогът да е цитиран от други медии и да се посещава. Към тях, разбира се, спадат и журналистическите стандарти – в противен случай блогът няма да бъде четен. Кой посетител би влязъл да чете нещо, което го подвежда? Спазването на стандартите е част от двустранния процес читател-автор. Авторът трябва да заслужи доверието на своите читатели.

Ако качеството на текста е такова каквото трябва да бъде, ако авторът привлича интерес със сериозността на своите текстове, а не с някакви бомбастични измислици или други примамки, тогава не виждам проблем в това блогът да бъде обявен за медия. В много случаи той дори се оказва по-добрата медия – по простата причина, че в него има стопроцентова свобода.

На първо място блоговете са алтернатива. Алтернатива са, защото има ниша и е очевидно, че запълват една празнота в българската публичност заради липсата на свобода на говоренето. Често в българската журналистика отсъстват цели теми в редакционната част, разследванията и най-вече в публицистиката заради съобразяването с т.нар. корпоративен интерес.

Ако трябва да направя още едно обобщение, блоговете са вид публицистика. И тук попада и въпросът за субективността на блоговете и журналистическия стандарт за отразяване на всички гледни точки. В публицистиката е важно личното мнение на автора – то може да е погрешно, задължително е дори да не се споделя от всички. Една от болестите на българската журналистика е, че има много кандидати да се харесат на всички и ако може, с един текст да не настъпят ничии интереси – под предлог, че отразяват всички гледни точки. Има едно задължително "но" някъде по средата на всеки текст, само за да докажем колко сме неутрални. Всъщност истинската публицистика е авторска позиция, която се извоюва с години. Не може да се събудиш днес и да грабнеш веднага доверието на публиката. Често публицистите биват критикувани за това, че са пристрастни. Да, гледната точка е пристрастна. Но хората имат избор и сами решават какво да четат. И точно блогвете предоставят тази възможност в най-чистия й вид. Публицистиката в България се оказа едно доста неблагодарно занимание заради влиянието на корпоративните интереси. И това беше забелязано от публиката, която наказва медиите, които я лишават от възможността да се запонае с гледната точка на автора.

Самата дискусия около изборния кодекс и евентуалната регулация на онлайн медиите показва, че властта признава, че има влиятелни медии в интернет. В момента властта търси благовиден предлог да "респектира" единствения сектор от медийното пространство, който се изплъзва от официозен натиск (ако не и контрол в много случаи). В блога си иронизирах, че съм признателен най-после да бъда признат за "медия" сам по себе си. Защото блогът е плод на лично усилие. Да му се присъди статут на медия, равноправна (макар и в "страданието" под гнета на сплашващите методи на властта) е нещо като победа в борбата за място под прожекторите на общественото мнение, върху което тази форма на комуниказция има влияние.

Блоговете отдавна са спечелили голямо влияние в други страни, например в САЩ. С авторитетите там се съобразяват. У нас, доколкото авторитетите ги има, ги смятат за досадни мухи и едва сега вадят мухобийката. Но са закъснели по отношение на напъните да сплашват свободното писане в интернет.

Боян Юруков - За да отговорим на въпрос "Медии ли са блоговете?", първо трябва да си изясним какво са медиите. В основата си, "медия" е средство за разпространение на информация. В контекста, в който водим дебата обаче, медия е организация, която събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост. Нещо типично за този модел е, че информацията се разпръсва - било то аналогово (вестници, списания) или дигитално (радио, телевизия). Във всички случаи потокът на информация е еднопосочен.

Защо тази дефиниция е важна? Модерно е да наричаме блоговете и социалните мрежи "новите медии", което е нищо повече от опит да обясним нещо ново и непознато със стари термини. При блоговете комуникацията е многопосочна, защото, макар да се публикуват статии и новини, културата на общуване е много по-отворена и динамична. В Блогосферата (блогърсия аналог на "медийното пространство"), мнозинството от блоговете са на личности, които изказват собствено мнение, споделят го и го обсъждат с другите. Целта не е да се информират останалите за определена новина, а да се започне дискусия и да се споделят ресурси (снимки, видео, цитати).

Макар и повечето медии в наши дни да са си направили сайтове, където читателите/ зрителите им да могат да коментират, отношението им спрямо посетителите, собствеността на информация и дори начина на работа се различават много от съответните при блогърите. Блогърите не са журналисти и то не заради качеството на публикациите, липсата на заплащане или признание, а заради липсата на изисквания към отделния блогър. Всеки може да започне блог и това се гарантира от безбройните свободни платформи и ресурси в мрежата. Никой няма да очаква качество, бройка статии на седмица, спазване на крайни срокове или отразяване на точно определена тема. Един блогър може да спре блога си за 3 месеца и после да напише няколко много силни статии. В интернет популярността се печели и се губи бързо и съвсем неизвестни блогове могат да привлекат огромно внимание в рамките на часове. Динамичността и свободата на общуване спомагат без много формалности и законови усложнения да се разменят идеи, цитират текстове, доразвиват концепции, съгласуват граждански акции и прочие. Това са все неща, които се регулират и дори стигматизират в рамките на медийното пространство поради масовостта им, но са в основата на блогърската култура, където говорим за индивиди.

И тук стигаме до въпроса за регулацията - откъдето тръгна и темата на тази дискусия. В основата на предложението за промяна на изборния кодекс стои идеята за пресичане на "компроматите" в интернет пространството. Философският въпрос обаче надхвърля изборите и търси отговор на това дали всяко изказване на дадена личност в интернет е медийно такова, щом може да достигне до хиляди. Така основното човешко право на свобода на изказ получава анекс гласящ: "... освен, ако някой може да те чуе".

Единственото, което бих добавил е, че самите блогъри понякога искаме да ни сравняват с журналистите, за да получим признание за това, което правим. Фактът обаче, че автори в мрежата имат някакво влияние и съвкупността от такива може да достигне стотици хиляди в България с посланията си, далеч не означава, че ние сме журналисти и това, което правим е медия. То е нещо много повече и с времето ще промени начина на работа дори на традиционните медии. По същия начин както печатната книга е изместила литургиите и народните легенди като източник на информация и знания.

Източник: Тук

Media Sapiens

понеделник, 20 юни 2011 г.

Прозяв

понеделник, 28 март 2011 г.

That's all Folk! Един по-различен прочит на нещата...

петък, 25 март 2011 г.

Манчестър Юнайтед от Свищов

сряда, 23 март 2011 г.

Ти си момиче и аз съм момче

събота, 12 март 2011 г.

Facebook ... отчуждава

Мисли...

понеделник, 7 март 2011 г.

Медии ли са блоговете?

понеделник, 20 юни 2011 г.